Ако размишляваме с духовен критерий върху онзи текст на св. Павел, ще разберем, че нямаме друг избор, освен да работим в служба на всички души. Да правим другояче би било егоизъм. Ако разглеждаме смирено живота си, ще видим ясно, че Господ, освен благодатта на вярата, ни е дал таланти, качества. Никой от нас не е сериен екземпляр: Бог, наш Отец, ни е създал един по един, разпределяйки сред чедата Си различен брой блага. Трябва да поставим тези таланти, тези качества в служба на всички, използвайки Божиите дарове като инструменти, за да помагаме на другите да откриват Христос.

Не си представяйте тази загриженост като добавка, като украсяване с филигранна изработка на нашето положение на християни. Квас, който не предизвиква ферментация, се разваля. Квасът обикновено изчезва, след като е предизвикал ферментацията, но може да изчезне също и за това, че се е „провалил“, оставяйки тъжен спомен за своята неефективност и егоизъм. Не правим услуга на Бог, наш Господ, запознавайки другите с Него: „Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага“ — заради задачата, поставена от Исус — „горко ми, ако не благовествувам!“.