За да започна молитвата, обикновено материализирам дори най-духовните неща; това е метод, който може би може да помогне и на някого от вас. Нашият Господ го използвал. Обичал да поучава в притчи, взети от средата, която го заобикаляла: пастирът и овцете, лозата и пръчките, лодките и мрежите, семето, което сеячът разпръсква в полето… В нашата душа бе посято Божието Слово. Каква почва сме му приготвили? Онази, където изобилстват камъни ли? Пълната с тръни ли? Или може би място, твърде много тъпкано от чисто човешки, лениви, без устрем стъпки? Направи, о, Господи, моят имот да е с добра почва, плодородна почва, изложена щедро на дъжда и на слънцето; нека Твоята сеитба пусне корени; да произведе класове, пълни с добра пшеница.

„Аз съм лозата, вие пръчките“. Идва септември и растенията са натежали с дълги и тънки пръчки, гъвкави и възлести, препълнени с плодове, вече готови за гроздобер. Наблюдавайте тези пръчки: пълни са, защото получават сока на стъблото. Само така тези малки скъпоценни камъни от няколко месеца преди това са могли да се превърнат в сладка и зряла месеста част, способна да изпълни с радост зрението и сърцето на хората. На земята остават отделни сухи клони, които пръстта покрива. И те са били пръчки, но са сухи, съсухрени. Те са най-изразителният символ на безплодието. „Защото без Мене не можете да вършите нищо“.

Съкровището. Представете си безкрайната радост на откривателя късметлия. Свършили са неговите оскъдици, неговите мъки. Продава всичко, което притежава, и купува онази нива. Цялото му сърце е там, където е скрито богатството му. Нашето съкровище е Христос; не трябва да се колебаем да хвърляме в морето всичко, което е спънка да Го следваме. И лодката, свободна накрая от ненужния баласт, ще плава право чак до сигурното пристанище на Любовта към Бог.