Да не би да мислиш, че греховете ти са много, че Господ няма да може да те чуе? Не е така, защото Той е препълнен с милосърдие. И ако въпреки тази чудна истина, чувстваш тежестта на нечестието си, дръж се като митаря: „Господи, ето ме; аз се предавам на Теб!“. Наблюдавайте и онова, което се случва, когато — както ни разказва св. Матей — водят при Исус един парализиран. Онзи болен не казва нищо: стои си там, в Божието присъствие. И Исус, трогнат от съкрушението на сърцето, от болката на този, който знае, че не заслужава нищо, не закъснява да прояви Своето обичайно милосърдие: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!“.

Съветвам те в твоята молитва да се намесваш в епизодите от Евангелието като герой сред другите. Опитвай се най-вече да си представяш сцената или тайната, която трябва да ти послужи, за да се съсредоточиш и размишляваш. После приложи към нея ума, вземайки под внимание една или друга черта от живота на Божествения Учител: нежността на Неговото Сърце, Неговото смирение, Неговата морална чистота, Неговият начин да изпълнява волята на Отца. След това Му разкажи всичко, което в тези неща обикновено ти се случва, това, което чувстваш, фактите от твоя живот. И обръщай внимание, защото може би Той ще поиска да ти посочи нещо: това е моментът на вътрешните подтици, да си дадеш сметка, да се оставиш да бъдеш убеден.