Бих искал, освен това, да разгледате факта, че никой не убягва на силата на подражанието. Хората, макар и несъзнателно, се движат, подтиквани от постоянната загриженост да си подражват помежду си. А ние ще откажем ли повика да подражаваме на Исус? Всеки човек се старае да се отъждестви малко по малко с всичко, което го привлича, с образеца, който е избрал за свое лично правило. Начинът на процедиране на хората е резултат от идеала, който всеки си изковава. Нашият Учител е Христос, Божият Син, Второто Лице на Преблажената Троица. Подражавайки на Христос, достигаме чудесната възможност да се включим в потока на любов на тайната на единия и троичен Бог.

Ако в някой случай ви липсва силата да следвате следите на Исус Христос, разменете някоя приятелска дума с онези, който Го познали лично през Неговия престой на тази наша земя: с Мария, която ни Го доведе, на първо място; и с апостолите. „Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини; те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: „Господине, искаме да видим Исуса“. Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Исуса“. Не е ли окуражаващо всичко това? Онези чужденци не смеят да се явят пред Божествения Учител и търсят добър застъпник.