Обърнете внимание, че Господ копнее да ни води по чудни божествени и човешки пътища, които на практика са тези на щастливото себеотрицание, на радостта в болката, на забравянето за себе си. „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си“. Това е съвет, който сме слушали всички. Трябва да се решим да Го следваме сериозно: да направим така, че Господ да може да си служи с нас, за да можем, заставайки на всички кръстопътища на света — бидейки ние добре застанали в Бог — да бъдем сол, квас, светлина; за да бъдеш ти в Бог, за да осветяваш, да придаваш вкус, да караш да расте и да се подквасява.

Не забравяйте обаче, че не сме ние създателите на тази светлина: само я отразяваме. Не сме ние тези, които спасяват душите, подтиквайки ги да вършат добро: ние сме само иснтрументи, малко или много достойни, за спасителните планове на Господ. Ако някога си помислим, че доброто, което правим, е наше дело, би се върнала гордостта, повече от всякога крива; солта би загубила вкус, квасът би се развалил, светлината би се изменила в мрак.