Размислете сега за великия момент, когато архангел Гавриил известява на Дева Мария плана на Всевишния. Нашата майка го изслушва и пита, за да разбере по-добре какво иска от нея Господ; после дава категоричния отговор: „Нека ми бъде по думата ти“^[1]. Това е плодът на най-хубавата свобода – свободата да избереш Бог.

Във всички тайни на нашата католическа вяра се намира този химн на свободата. Света Троица създава от нищото света и човека в едно свободно щедро разпръскване на любов. Словото слиза от Небето и приема нашата плът с прекрасния печат на свободата в подчинението: „Ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“^[2]. Когато идва часът, определен от Бог, за да спаси човечеството от робството на греха, наблюдаваме как Исус Христос в Гетсиманската градина – страдащ болезнено и проливащ кървав пот^[3], приема доброволно и покорно жертвата, която Отец иска от Него: „като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно“^[4]. Той вече го е известил на Своите в един от тези разговори, в които излива сърцето Си, та тези, които Го обичат, да познаят, че Той е Пътят – няма друг – да се доближат до Отца: „Затова ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема“^[5].

^[1] Лук. 1:38.

^[2] Евр. 10:7.

^[3] Вж. Лук. 22:44.

^[4] Ис. 53:7.

^[5] Иоан. 10:17-18.