В „Деяния на апостолите“ е разказана една сцена, която ме очарова, защото предлага ясен, винаги актуален пример: „И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“. Това е настойчива забележка в разказа за живота на първите Христови последователи: „Те всички единодушно прекараваха в молитва и моление“. И когато св. Петър е в окови заради това, че е проповядвал смело истината, решават да се молят: „Църквата непрестанно се молеше Богу за него“.

Молитвата била тогава, както днес, единственото оръжие, могъщият инструмент, за да се печелят битките на духовната борба: „Страда ли зле някой между вас, нека се моли“. Св. Павел обобщава: „Непрестанно се молете“; не се уморявайте никога да умолявате.