Да съзерцаваме сега Неговата пресвята Майка, която е и наша Майка. На Голгота, до ешафода, тя е в молитва. Не е ново отношение у Мария. Такова е било винаги нейното поведение, в изпълнението на нейните задължения, в заниманията на домашното огнище. Докато се посвещавала на земните неща, оставала внимателна към Бог. Христос, „perfectus Deus, perfectus homo“ [Атанасиевски символ на вярата], поискал и Неговата Майка, възвишеното създание, благодатната, да ни утвърди в устрема да издигаме винаги поглед към божествената любов. Помислете за сцената на Благовещението: архангелът, който слиза да предаде божественото послание — известието, че тя ще стане Божия Майка — я намира оттеглена в молитва. Мария е вътрешно съсредоточена в Господ, когато Гавраил й поднася своя поздрав: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе“. Няколко дни по-късно бликва от нейните устни радостта на „Величит“, марииния химн, който Светият Дух ни е предал чрез внимателната вярност на св. Лука, плод на обичайните отношения на пресвятата Дева с Бог.

Мария, наша Майка, е размишлявала дълго върху думите на святите герои на Стария Завет — мъже и жени, които очаквали Господ — и върху фактите, на които били станали главни действащи лица. Възхищавала се на онова изобилие от чудеса, на онзи порой от милосърдие, който Бог бил излял върху Своя толкова много пъти неблагодарен народ. Разглеждайки толкова много небесна нежност, непрестанно подновявана, се разпръсва пламъкът на нейното непорочно Сърце: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си“. Ранните християни, чеда на тази добра Майка, са се учили от нея. И ние можем и трябва да се учим.