Толкова много са сцените, в които Исус говори с Отца, че сега е невъзможно да ги припомним всичките. Мисля обаче, че не можем да пропуснем да разгледаме моментите, така наситени, които предшестват Неговите страдания и Неговата смърт, когато Господ се готви да принесе жертвата, която ще ни върне божествената Любов. В задушевността на йерусалимската горница Неговото Сърце прелива: отправя към Отца Своето прошение, известява слизането на Светия Дух, окуражава Своите към постоянен плам на братолюбие и на вяра.

Това пламенно съсъредоточаване на Изкупителя продължава после в Гетсиманската градина, когато долавя вече като непосредствени Своите страдания, когато чувства, че униженията и страданията наближават, че е часът на кръста, тежкия ешафод на злодеите, който Той пожелал пламенно. „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша!“. И веднага: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“. По-късно, прикован на кръста, сам, с разтворени ръце в жест на вечен свещеник, продължава Своя диалог с Отца: „В Твоите ръце предавам духа Си“.