Да изберем живота

Тъй като предусещаме щастието, към което сме призвани, с благодарност узнаваме, че всички създания са сътворени от нищото от Бог и за Бог: разумните – хората, независимо че толкова често си губим ума, и неразумните – които щъкат насам-натам по повърхността на земята, или обитават нейните недра, или кръстосват небесната синева, някои с прикован поглед в слънцето. Ала сред това чудно разнообразие само ние, хората, тук не говоря за ангелите, се свързваме със Създателя, като упражняваме нашата свобода: можем да Му въздадем или да не Му признаем на Господ славата, която Му се полага като Творец на всичко съществуващо.

Тази възможност създава противоречивостта на човешката свобода. Господ ни приканва, ни подбужда да изберем доброто, тъй като горещо ни обича. „Ето, аз днес ти предложих живот и добро, смърт и зло. (Ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог,) които ти днес давам,– да обичаш Господа, твоя Бог, да ходиш по (всичките) Му пътища и изпълняваш заповедите, наредбите и законите Му, – то ще живееш… Избери живота, за да живееш“.^[1]

Замисли се – и аз самият изпитвам съвестта си: дали поддържаш неизменен и твърд избора си на живот? Като чуеш така обичния глас на Бог, който те подтиква съм святост, отговаряш ли доброволно с „Да“? Да обърнем поглед към Исус, когато говори на хората в градовете и селата на Палестина. Той не желае да се налага. „Ако искаш да бъдеш съвършен ...“^[2] – казва Исус на богатия младеж. Този момък отхвърля предложението и Евангелието казва: „Отиде си натъжен“^[3]. Затова понякога наричам момъка тъжната птица – изгуби своята радост, понеже не пожела да посвети свободата си на Бог.

^[1] Втор. 30:15-16, 19.

^[2] Мат. 19:21.

^[3] Мат. 19:22.