237

Да помолим сега Господ, в края на този разговор с Него, да ни даде да можем да повтаряме със св. Павел: „Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни ангели, ни власти, нито сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Исуса, нашия Господ“.

Към тази любов Писанието издига песен с пламенни думи: „Големи води не могат угаси любовта и реки не ще я залеят“. Тази любов винаги е изпълвала Сърцето на Богородица, дотам, че я обогатява с майчина утроба за цялото човечество. В Девата любовта към Бог се обърква със загрижеността към всички нейни чеда. Много е трябвало да страда нейното пренежно сърце, внимателно към най-малките детайли: „Вино нямат“ — присъствайки на колективната жестокост, на настървението на палачите при страданията и смъртта на Исус. Мария не говори. Като своя Син обича, мълчи и прощава. Това е силата на любовта.

Този параграф на друг език