Затова ви повтарям със св. Павел: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека“.

„Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом любов нямам, нищо ме не ползува“.

Пред тези думи на апостола на народите не липсват тези, които правят като онези Христови ученици, които, след като Господ им бил известил тайнството на Своето Тяло и на Своята Кръв, коментирали: „Тежки са тия думи! Кой може да ги слуша?“. Да, тежки са. Защото братолюбието, описано от апостола, не се ограничава до филантропията, до хуманитаризма, до естественото съчувствие към чуждите страдания: изисква упражняването на богословската добродетел на любовта към Бог и на любовта, заради Бог, към ближния. Затова „любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат… А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“.