234

Да упражняваш братолюбието

Би съгрешил в наивност този, който мисли, че изискванията на християнското братолюбие са лесни за изпълнение. Съвсем различна е панорамата, която се явява пред нас, ако разглеждаме обичайното поведение на обществото и, за съжаление, ако погледнем и вътре в Църквата. Ако любовта не принуждаваше да се мълчи, всички биха могли да направят дълги списъци на разделения, на конфликти, на несправедливости, на злословия, на коварства. Трябва да го признаем с простодушие, за да се опитваме да прилагаме подходящия лек, който трябва да се приведе в личното усилие да не раняваме, да не се отнасяме зле, да поправяме, без да режем.

Това не са нови неща. Няколко години след Христовото възнесение на небето, когато почти всички апостоли изминавали още пътищата на света и навсякъде царял великолепен кипеж на вяра и на надежда, още тогава мнозина започвали да се отклоняват, да не преживяват братолюбието на Божествения Учител.

„Щом има помежду ви завист, раздори и разногласия“ — пише св. Павел до коринтяните — „не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? Защото, щом един говори: „Аз съм Павлов“, а друг: „Аз съм Аполосов“, не сте ли плътски“ хора, които не разбират, че Христос е дошъл, за да преодолее всички тези разделения? „Какво е, прочее, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал?“.

Апостолът не отхвърля различието: всеки е получил от Бог своя собствен дар, някои по един начин, други по друг. Но тези разлики трябва да бъдат поставяни в служба на благото на Църквата. В този миг се чувствам подтикнат да помоля Господ — присъединете се, ако искате, към тази моя молитва — да не позволява в Неговата Църква липсата на любов да разпръсва плява в душите. Братолюбието е солта на апостолското дело на християните: ако стане безвкусна, как ще можем да се явим пред света и да обясним с високо вдигната глава, че „тук е Христос“?

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език