Как се проявява любовта

Обичам да слушам тези думи, които Светият Дух ни е предал чрез пророк Исаия: „Discite benefacere“, научете се да правите добро. Прилагам това насърчение към различните аспекти на нашата духовна борба, защото християнският живот не може никога да бъде даден за завършен, щом израстването в добродетелите е последствие от един ефективен и всекидневен ангажимент.

В която и да е гражданска дейност как се научаваме? Преди всичко преценяваме целта, която трябва да постигнем, и средствата, които трябва да използваме. След това прилагаме с постоянство такива средства, опитвайки и опитвайки пак, докато създадем вкоренено и солидно разположение на духа. И докато се учим на нещо, откриваме много други неща, на които не сме подозирали съществуването и които ни стимулират да продължим работа, без да казваме никога „стига“.

Любовта към ближния е проява на любовта към Бог. Затова в усилието да ставаме по-добри в тази добродетел не можем да си поставяме никакво ограничение. С Господ единствената мярка е да обичаме без мярка. От една страна, защото няма да успеем никога да отвърнем на това, което Той е направил за нас; от друга, защото и любовта на Бог към създанията се проявява така: свръхизобилна, непресметлива, безгранична.

Всички онези, които са разположени да отворят за Него слушането на душата — и ние сме от тях — Исус учи в проповедта на планината на божествената заповед за братолюбието. И като обобщение заключава: „Но вие обичайте враговете си и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“.

Милосърдието не се ограничава до чисто отношение на състрадание: милосърдието е свръхизобилие на братолюбие, което едновременно води със себе си свръхизобилие на справедливост. Милосърдие означава да поддържаме сърцето в жива плът, по човешки и свръхестествено завладяно от силна, самопожертвователна, великодушна любов. Св. Павел в своя химн на любовта говори за нея така: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“.