За каква любов става въпрос? Свещеното Писание говори за „dilectio“, за да накара да се разбере добре, че не се отнася само към сетивната обич. „Dilectio“ изразява по-скоро силна решителност на волята. Действително, „dilectio“ произлиза от „electio“, „избор“. Бих прибавил, че да обичаш по християнски означава да искаш да обичаш, да се решаваш в Христос да търсиш доброто на душите без дискриминации от всякакъв вид, осигурявайки им най-вече най-доброто нещо: да ги отвеждаш до познаване на Христос, да ги влюбваш в Него.

Господ ни постиква: „Обичайте враговете си… и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“. Можем да не се чувстваме по човешки привлечени от хората, които биха ни отблъснали, ако се доближим до тях. Но Исус изисква от нас да не отвръщаме на злото със зло; да не изпускаме случаите да служим на другите с цялото сърце, макар да ни коства; да не преставаме никога да ги имаме предвид в нашите молитви. „Dilectio“, братолюбието, придобива още по-затрогващи нюанси, когато се отнася към нашите братя по вяра и особено към онези, които по божествено разпореждане работят по-близо до нас: родителите, съпругът или съпругата, децата и братята, приятелите и колегите, съседите. Ако я нямаше тази обич, тази благородна и чиста човешка любов, отредена на Бог и основана в Него, не би имало братолюбие.