230

Братолюбието е универсално

„Казвайки „ближен“ — обяснява св. Лъв Велики — „не трябва да се разбират само онези, които са свързани с нас от приятелски или роднински връзки, а абсолютно всички хора, с които имаме сходна природа… Действително, само един е Авторът, Който ни е оформил, един само Създателят, Който ни е оживотворил, и всички имаме и се радваме на едно и също небе и един и същ въздух, едни и същи дни и едни и същи нощи. Въпреки че има добри и лоши, справедливи и несправедливи, все пак, Бог е еднакво щедър и благосклонен с всички“ [св. Лъв Велики, Sermo XII, 2].

Ние, Божиите чеда, се изграждаме в практикуването на новата заповед, учим се в Църквата да служим и да не ни служат и сме в състояние да обичаме човечеството по нов начин, който всички ще открият, че е плод на Христовата благодат. Нашата любов не трябва да се бърка със сантименталността, нито с чистото другарство и дори със слабо ясното желание да помагаме на другите, за да докажем на самите себе си превъзходството си. Това е да умеем да съжителстваме с ближния, да почитаме — настоявам — Божия образ, вкоренен във всеки човек, правейки така, че и той да го съзерцава и така да умее да се отправя към Христос.

Затова универсалност на братолюбието означава универсалност на апостолското дело; наша способност да превръщаме в дела и сериозно величествения ангажимент на Бог, „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“.

Ако трябва да се обичат и враговете — имам предвид онези, които ни считат за свои врагове: що се отнася до мен, не се чувствам враг на нищо и на никого — с по-голямо основание ще трябва да обичаме онези, които са просто далечни, онези, които са ни по-малко симпатични, онези, които поради езикови, културни и причини на възпитание изглеждат моя или твоя противоположност.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език