Josemaría Escrivá Obras
23

Много често съм ви карал да си спомняте една трогателна евангелска сцена: Исус е на лодката на Петър и оттам е говорил на тълпата. Множеството хора, което Го следвало, нажежило желанието за души, което гори в Неговото Сърце, и Божественият Учител иска Неговите ученици да започнат да участват в Неговото усърдие. След като им е казал да отплават към дълбокото — ”Duc in altum!“, “Отплувай към дълбокото“ — подканя Петър да хвърли мрежите за риболов.

Не възнамерявам сега да се спирам на детайлите, макар и така поучителни, на този епизод. Искам да размишлявам с вас за реакцията на княза на апостолите пред чудото: ”Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“. Истина, която — без сянка на съмнение — пасва съвършено на личното положение на всеки. И все пак, уверявам ви, че пред толкова многото чудеса на благодатта, извършени от човешки ръце, на които съм бил свидетел през живота си, съм се чувствал подтикнат, всеки път по-силно, да възкликна: ”Господи, не си отивай от мен, защото без Теб не мога да направя нищо добро!“.

Точно затова разбирам много добре онези думи на епископа на Хипон, които са един чудесен химн на свободата: ”Бог, Който те е създал без теб, не може да те спаси без теб“ [св. Августин, Проповед CLXIX, 13]. Действително, всеки от нас — ти, аз — пази възможността — печалното нещастие — да се бунтува пред Бог, да Го отхвърля — може би косвено, с поведение — или да възклицава: ”Не искаме Той да царува над нас“.

 

Предишен Виждам глава Следваща