Много пъти съм ви припомнял вълнуващата картина, която ни описва Евангелието: Исус е на кораба на Петър, откъдето е говорил на хората. Множеството, което Го следва, е разпалило стремежа за души, който гори в сърцето Му, и Божественият учител пожелава неговите ученици вече да участват в това дело. След като им казва да навлязат навътре: „отплувай към дълбокото“^[1], Той съветва Петър да хвърли мрежата за ловитба.

Сега няма да се спирам на така поучителните подробности в тези моменти. Искам да разгледаме реакцията на Княза на апостолите пред чудото: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“^[2]. Което е една истина – нямам никакви съмнения – безпогрешно отнасящя се до личното състояние на всеки от нас. При все това, уверявам ви като съм се сблъсквал през живота си с толкова чудеса на благодатта, изършени посредством човешките ръце, съм се чувствал склонен – и от ден на ден все по-склонен – да извикам: Господи, не си отивай от мен, че без Теб не мога да сторя нищо добро!

Именно заради това разбирам много добре тези думи на епископа на Хипон, които звучат като чуден химн на свободата: „Господ, Който те създаде без теб, няма да те спаси без теб“^[3], тъй като ние – ти и аз, сме винаги податливи на възможността – не възможност, а печално нещастие, да се надигнем срещу Бог, да го отблъснем вероятно с нашето поведение, или да възкликнем: „Не искаме той да царува над нас“^[4].

⃰ Проповед, произнесена на 10 април 1956 г.

[1] Лук. 5:4.

^[2] Лук. 5:8.

^[3] Свети Августин, Sermo CLXIX, 13 (Проповед 169,13 – б. пр.), PL 38, 923.

^[4] Лук. 19:14.