Християнската любов не е добродетел, която ние изграждаме; тя е плод на Божията благодат: защото Той пръв ни възлюби. Добре е да се оставяме да бъдем проникнати от тази така прекрасна истина. „Ако можем да обичаме Бог, то е, защото бяхме обикнати от Бог“ [Ориген, Commentarii in Epistolam ad Romanos, 4, 9]. Ти и аз сме в състояние да изливаме обич върху тези, които са до нас, защото сме родени за вярата чрез любовта на Отца. Молете смело Господ за това съкровище, свръхестествената добродетел на братолюбието, за да я упражнявате чак до най-малките детайли.

Често ние, християните, не сме съумявали да отговаряме на този дар; понякога сме го обезценявали, ограничавайки го до студена, бездушна милостиня; или сме го свеждали до малко или много стереотипна благотворителност. Обобщава много добре това отклонение примиреното жалване на една болна: „Тук се отнасят с мен с любов, но майка ми се грижеще за мен с обич“. Любовта, която се ражда от Христовото Сърце, не може да оставя място на подобни разграничения. За да си набиете добре в главата ясно тази истина, съм проповядвал хиляди пъти, че нямаме едно сърце, за да обичаме Бог, и друго сърце, за да обичаме създанията: нашето бедно сърце, от плът, обича с човешка обич, която, ако е единена с Христовата любов, е и свръхестествена. Това, не друго, е братолюбието, което трябва да караме да расте в душата и което ще ни отведе дотам да откриваме в другите образа на Господ.