Не е ли трогателно апостол Йоан, вече възрастен, да използва по-голямата част от своите послания, за да ни препоръчва да се държим според това божествено истинско учение? Любовта, която трябва да обединява християните помежду им, се ражда от Бог, Който е Любов. „Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов“. Спира се на братската любов, защото Христос ни направи Божии чеда: „Каква любов ни е дал Отец — да се наречем чеда Божии и сме“.

И докато разтърсва силно нашите съвести, за да ги направи по-чувствителни към божествената благодат, настоява върху чудното доказателство за любовта на Отца към хората: „Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя единороден Син, за да бъдем живи чрез Него“. Господ е поел инциативата, помогнал ни е. Дал ни е този пример, за да можем с Него да се стараем в служението на ближния, за да можем — обичам да го повтарям — да постиламе великодушно сърцето си на пода, за да позволим на другите да вървят по мекото и да им се оказва по-приятна аскетичната борба. Трябва да се държим така, защото бяхме направени чеда на един и същ Отец, на един Отец, Който не се поколеба да ни даде Своя превъзлюбен Син.