227

Да, беше много голяма моята радост, също защото виждах отново потвърдено едно толкова обичано от „Опус Деи“ апостолско начинание, апостолското дело „ad fidem“, което не отблъсква никого и допуска нехристияните, атеистите, езичниците да участват, доколкото е възможно, в духовните облаги на нашата асоциация: всичко това има дълга история на болка и на вярност, която съм ви разказвал други пъти. Затова ви повтарям без страх, че смятам за лицемерно, лъжливо усърдието, което предизвиква да се отнасяме добре с далечните, докато тъпчем или презираме онези, които живеят една и съща наша вяра. И не вярвам и на твоя интерес към последния уличен бедняк, ако се отнасяш зле с твоите близки; ако оставаш безразличен към техните радости, към техните тревоги и към техните болки; ако не се стараеш да ги разбираш и да пропускаш техните недостатъци, стига да не са обидни за Господ.

Този параграф на друг език