Божествена педагогика

Да не мразиш врага, да не отвръщаш на злото със зло, да се откажеш от отмъщението, да прощаваш без ненавист било считано по онова време — но и днес, да не се заблуждаваме — за необикновено поведение, твърде героично, извън обичайното. Тесногръдието на създанията стига до такива крайности. Исус Христос, Който дойде да спаси всички народи и иска да направи участници християните в Своето дело на изкупление, поиска да научи Своите ученици — теб и мен — на голямо, искрено, по-благородно и ценно братолюбие: трябва да се обичаме взаимно, както Христос обича всеки от нас. Само така, подражавайки — колкото е пзоволено от нашата лична недодяланост — на божественото поведение, ще успеем да отворим сърцето си за всички хора, да обичаме по по-възвишен, изцяло нов начин.

Ранните християни са съумели да приложат на практика много добре пламенността на това братолюбие, което надвишавало изключително върховете на простата човешка солидарност или на благостта на характера. Обичали се помежду си нежно и твърдо, започвайки от Христовото Сърце. Пишейки през втори век, Тертулиан е предал, че езичниците, трогнати, виждайки поведението на тогавашните християни, изпълнено със свръхестествена и човешка привлекателност, повтаряли: „Гледайте как се обичат!“ [Тертулиан, Apologeticus, 39].

Ако се усетиш, че ти, сега или в много други случаи на деня, не заслужаваш тази похвала, че сърцето ти не отговаря както би трябвало на божествените искания, дай си сметка, че е настъпил мигът да се поправиш. Приеми повика на св. Павел: „Нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“, на онези, които принадлежат на едно и също наше семейство, на Христовото мистично Тяло.