Исус Христос, Господ наш, се въплъти и прие нашата природа, за да се предложи на човечеството като образец за всички добродетели. „И се поучете от Мене“ — е повикът — „понеже съм кротък и смирен по Сърце“.

Впоследствие, когато обяснява на апостолите знака, по който ще бъдат разпознати като християни, не казва: „Защото сте смирени“. Той е най-възвишената морална чистота, непорочният Агнец. Нищо не можело да опетни Неговата съвършена святост, без сянка. Все пак, не казва: „Ще разберат, че сте Мои ученици, защото сте целомъдрени и чисти“. Вървял е по света в най-пълно откъсване от благата на земята. Той бил Създателят и Господ на вселената, а нямал дори къде глава да подслони. Но не казва: „Ще ви познаят като Мои, защото не сте се привързали към богатствата“. Остава в продължение на четиридесет дни и четиридесет нощи в пустинята, постейки строго, преди да се посвети на проповядването на Евангелието. И още, не казва на Своите: „Ще разберат, че служите на Господ, защото не сте многоядци, нито винопийци“. Отличителната характеристика на апостолите, на истинските християни от всяко време сме я чували: „По това“ — именно по това — „ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“.

Намирам за съвършено логично Божиите чеда да са оставали винаги поразени — и ти и аз сме поразени в този миг — от този начин да настоява на Божествения Учител. „Господ не установява като доказателство за верността на Своите ученици ярките знамения и чудеса, въпреки че им е дал власт да ги извършват, в Светия Дух. Какво им казва? Ще разберат, че сте Мои ученици, ако се обичате взаимно“ [св. Василий, Regulae fusius tractatae, 3, 1].