Господи, защо наричаш „нова“ тази заповед? Току-що чухме, че любовта към ближния била предписана още в Стария Завет, и със сигурност ще си спомните, че Исус в началото на обществения живот бил разширил с божествено великодушие тези изисквания: „Слушали сте, че бе казано: „Обичай ближния си и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си… и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“.

Господи, позволи ни да настояваме: защо още наричаш „нова“ тази заповед? Онази нощ, няколко часа преди да се пожертваш на кръста, по време на онзи незабравим разговор с онези, които — въпреки своите лични несъвършенства и немощи, така подобни на нашите — Те придружиха чак до Йерусалим, Ти ни разкри неподозираната мярка на братолюбието: „както ви възлюбих“. Как те разбирали добре апостолите, които били станали свидетели на Твоята неизмерима любов! Известието и примерът на Божествения Учител са ясни, точни. Подчертал е с дела истинското учение. Все пак, много пъти съм мислил, че след двадесет века заповедта продължава да бъде „нова“, защото съвсем малко са хората, които са се погрижили да я приложат на практика; другите, мнозинството, са предпочели и предпочитат да се преструват, че не разбират. С ожесточен егоизъм стигат дотам да заключават: „Защо толкова много усложнения? Вече е твърде много, ако успея да се грижа за себе си“.

Това отношение е недопустимо за християните. Ако изповядваме една и съща вяра, ако наистина искаме да следваме ясните следи, оставени на земята от Христовите стъпки, не трябва да се задоволяваме да избягваме за другите злото, което не пожелаваме на самите себе си. Това е вече много, но е още малко, ако разбираме, че мярката на нашата любов е определена от поведението на Исус. Той, освен това, не ни предлага тази норма на поведение като далечна цел, като увенчаване на цял един живот борба. Това е — трябва да бъде, настоявам, за да го приведеш ти в конкретни решения — изходната точка, защото Исус, наш Господ, я посочва като белег: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици“.