Объркан сред тълпата, един от онези експерти по Закона, които не успявали вече да разпознаят поученията, които били разкрити на Мойсей, понеже те самите ги били усложнили в безплодна казуистика, отправил въпрос към Господ. Исус открехва божествените Си устни, за да отговори на законника, и му казва бавно, със сигурната увереност, която идва от един задълбочен личен опит: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“.

Наблюдавайте сега друга сцена: Божественият Учител се е събрал с учениците Си в задушевността на йерусалимската горница. Докато наближава мигът на страданията, Христовото Сърце, заобиколено от онези, които обича, разпръсква неизказани сияния на пламък.

„Нова заповед ви давам“ — доверява на своите: „да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“.

За да стигате близо до Господ през страниците на светото Евангелие, препоръчвам винаги да се стараете да „навлезете“ в сцената, така че да участвате в нея като герой сред другите. По такъв начин — много простодушни и нормални души, които познавам, го правят с непринуденост — ще се отъждествявате с Мария, която слуша внимателно Исус, или като Марта ще имате смелостта да Му излагате искрено своите безпокойства, дори най-дребните.