Какво чудесно нещо, когато Отец ни каже: „Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на Господаря си!“. Изпълнени с надежда! Това е чудото на съзерцателната душа. Живеем от Вяра, от Надежда, от Любов; и Надеждата е нашата сила. Помните ли св. Йоан? „Писах вам, момци, защото сте силни и Божието слово пребъдва във вас и победихте лукавия“. Бог ни притиска заради вечната младост на Църквата и на цялото човечество. Можете да превръщате в божествена реалност всичко, което е човешко, както цар Мидас превръщал в злато всичко, което докоснел.

Не го забравяйте никога: след смъртта ще ви приеме Любовта. И в Божията любов ще намерите отново всички чисти любови, които сте имали на земята. Господ е разпоредил да прекараме краткия ден на нашето съществуване, работейки, и като Неговия Единороден, „правейки добрини“. Междувременно трябва да сме бдителни, да слушаме онези повици, които св. Игнатий Антиохийски чувал в душата си, докато се приближавал часът на мъченичеството: „Ела при Отца“ [св. Игнатий Антиохийски, Epistola ad Romanos, 7], ела при твоя Отец, Който те очаква с нетърпение.

Да молим Богородица, „spes nostra“, да ни разпали със святото желание да живеем всички заедно в дома на Отца. Нищо няма да може да ни тревожи, ако решим да закотвим сърцето към желанието за истинската родина: Господ ще ни води със Своята благодат и ще тика лодката с благоприятен вятър към така светли брегове.