Ако се съгласиш Бог да се разпорежда на лодката ти, Той да е господарят – бъди напълно спокоен! Дори да изглежда, че Го няма, че спи, че не обръща внимание и че бурята се надига сред непрогледен мрак. Евангелист Марко описва, че в такова положение са се намирали апостолите. А Исус „ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето… Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна“^[1].

Синове мои, такива неща се случват на земята…! Бих могъл да ви разказвам дълго за болки, страдания, насилие, за мъченици – без да смекчавам нищо, за героизма на много души. Понякога в нашите очи, в нашите представи се създава впечатлението, че Исус спи, че не ни чува. Но евангелист Лука описва как се държи Господ със Своите: „Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина. Тогава Той им рече: де е вярата ви?“^[2]

Ако ние се отдадем, Той се отдава на нас. Трябва изцяло да се уповаваме на Учителя, трябва без пазарлъци да се оставим в ръцете Му; с нашите дела трябва да обявим, че лодката е Негова, че искаме Той свободно да разполага с всичко, което ни принадлежи.

Завършвам, прибягвайки до посредничеството на Дева Мария със следните намерения: да живеем във вярата; да постоянстваме с надежда; да не отстъпваме от Исус Христос; да Го обичаме истински, наистина истински; да извървим и да се насладим на нашето любовно приключение – нали сме влюбени в Бог; да позволим на Христос да се качи на нашата бедна лодка и да влезе във владение на душата ни – като Собственик и Господар; искрено да Му разкрием, че ще положим усилия, за да живеем винаги в Негово присъствие, денем и нощем, тъй като Той ни е призовал към вярата: „Ето ме! Ти ме вика“^[3], а ние дойдохме в Неговата кошара, привлечени от гласа и призивите на Добрия пастир, уверени, че само в Неговата сянка ще намерим истинското временно и вечно щастие.

^[1] Марк. 6:48, 50-51.

^[2] Лук. 8:23-25.

^[3] 1 Царств. 3:8,