Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Свободата, Божи дар > Параграф 22
22

Ако приемеш Бог да управлява на твоята лодка, да бъде Той господарят…., каква сигурност! Дори когато изглежда, че отсъства, когато изглежда заспал, когато сякаш не се тревожи, докато се издига бурята в най-гъстия мрак. Св. Марк разказва, че апостолите се оказали в подобни обстоятелства; и Исус, ”ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвъртата стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето… ”Дерзайте! Аз съм, не бойте се!“. И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна“.

Чеда мои, случват се толкова много неща на земята…! Бих могъл да ви кажа за мъките, за страданията, за малтретирането, за мъченичеството — не прекалявам, - за героизма на толкова много души. Пред очите ни, в ума ни понякога добива форма впечатлението, че Исус спи, че не ни чува; но св. Лука разказва как Исус се държи със Своите приятели: ”Когато“ учениците ”плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър и вълните ги заливаха и те бяха в опасност. Приближиха се, събудиха Го и рекоха: ”Наставниче, Наставниче, загиваме!“. А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха и настана тишина. Тогава Той им рече: ”Де е вярата ви?“.

Ако ние се отдаваме, Той ни се отдава. Нужно е да имаме пълно упование в Божествения Учител, да се себеотдадем в Неговите ръце, без да се скъпим; да Му покажем с дела, че лодката е Негова; че искаме Той да разполага, както Му харесва, с всичко, което ни принадлежи.

Приключвам, прибягвайки до застъпничеството на Богородица, с тези решения: да живеем от вяра; да постоянстваме в надеждата; да останем единени с Христа; да Го обичаме наистина, наистина, наистина; за да следваме и да вкусваме нашето приключение на Обич, защото сме влюбени в Бог; да оставим Христос да влезе в нашата бедна лодка и да завладее нашата душа като Господ и Господар; да Му показваме искрено, че се стараем да се поддържаме винаги в Неговото присъствие, ден и нощ, защото Той ни е призовал към вяра: ”Ecce ego quia vocasti me!“, ”Ето ме, защото ме повика“ — и идваме в Неговия обор, привлечени от Неговите призиви на Добър Пастир, с увереността, че само под Неговата сянка ще намерим истинското светско и вечно щастие.

 

 

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща