Бог не се уморява да прощава

Казва Свещеното Писание, че дори праведник „седем пъти ще падне“. Всеки път, когато съм чел тези думи, моята душа е била разтърсвана от силно потрепване на любов и на болка. Още веднъж Господ ни помага със Своето божествено предупреждение, за да ни говори за Своето милосърдие, за Своята нежност, за Своята милост, които никога не се изчерпват. Бъдете сигурни в това: Бог не обича нашите несъвършенства, но не ги отказва и разчита именно на тях, за да ни направи святи.

Потрепване на любов, ви казвах. Гледам живота си и, честно, виждам, че не съм нищо, не струвам нищо. Нямам нищо, не мога нищо; повече, че аз съм нищото! Но Той е всичко и в същото време е мой и аз съм Негов, защото не ме отблъсква, защото е дарил Себе Си за мен. Съзерцавали ли сте някога по-голяма любов?

И потрепване на болка: защото изпитвам поведението си и се плаша пред купчината от моите нехайства. Стига ми да проследя малкото часове, които съм прекарал на крак в този ден, за да открия толкова много липси на любов, на верен отговор. Опечалява ме наистина моето поведение, но не ми отнема мира. Коленича пред Бог и Му излагам с яснота положението си. Веднага получавам уверението за Неговата помощ и чувствам в дъното на сърцето, че Той ми повтаря бавно: „Meus es tu“, ти си Мой; „знаех — и знам — какъв си; напред!“.

Не може да бъде другояче. Ако се стараем да се поставяме непрекъснато в присъствието на Господ, ще се увеличи нашето упование, констатирайки, че Неговата Любов и Неговият повик остават актуални: Бог не се уморява да ни обича. Надеждата ни показва, че без Него не можем да осъществим дори най-малкото задължение; обаче с Него, с Неговата благодат ще зарастнат нашите рани; ще се облечем в Неговата сила, за да устоим на атаките на врага, и ще станем по-добри. Накратко: съзнанието, че сме като глинени съдове, трябва да ни служи най-вече, за да укрепяваме нашата надежда в Исус Христос.