Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Надеждата на християнина > Параграф 214
214

Господ се е приближил толкова много до създанията, че всички пазим в сърцето копнежи за възвишеност, тревога да се изкачваме нагоре, да правим добро. Ако сега пробуждам у теб такива стремления, това е, защото искам да се убедиш в сигурността, която Той е поставил в душата ти: ако Го оставиш да действа, ще служиш — от мястото си — като полезен инструмент, с неподозирана резултатност. И за да не се отдалечаваш от малодушие от доверието, което Бог полага в теб, избягвай самонадеяността да презираш наивно трудностите, които ще се появяват на твоя път на християнин.

Не трябва да се учудваме от това. Влечем в нас самите — последствие от падналата природа — принцип на противопоставяне, на отпор на благодатта: това са раните от първородния грях, обострени от нашите лични грехове. Затова трябва да предприемаме онези възкачвания, онези божествени и човешки всекидневни задачи — които винаги се вливат в Любовта към Бог — със смирение, със съкрушено сърце, уверени в божествената помощ и все пак, посвещавайки на тях нашите най-добри сили, сякаш всичко зависи от нас.

Докато се бориш — борба, която ще трае до смъртта — не изключвай възможността да възникват, яростни, вътрешните и външните врагове. И сякаш тази тежест не стига, понякога ще се тълпят в ума ти извършените грешки, може би изобилни. Казвам ти го в името на Бог: не се отчайвай. Ако това се случи — не трябва да се случва непременно, нито ще бъде обичайно нещо — превърни изпитанието в случай, за да се присъединиш повече към Господ, защото Той, Който те е избрал за чедо, няма да те изостави. Позволява изпитанието, за да те подтикне да обичаш повече и да те накара да откриеш с по-голяма яснота Неговата постоянна закрила, Неговата Любов.

Повтарям ти, събери смелост, защото Христос, Който ни прости на кръста, продължава да предлага Своето опрощение в тайнството на покаянието и винаги, за да стигнем до победата, ”пред Отца имаме Ходатай Исуса Христа Праведника: и Той е омилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на цял свят“.

Напред, каквото и да се случва! Добре закрилян от Господнята ръка, мисли, че Бог не губи битки. Ако се отдалечиш от Него, каквато и да е причината за това, реагирай със смирението на този, който иска да започва отново и отново; на този, който иска да служи като блуден син всеки ден и също много пъти в хода на двадесет и четирите часа; на този, който иска да излекува съкрушеното си сърце в изповедта, истинско чудо на Божията Любов. В това чудно тайнство Господ очиства душата ти и те залива с радост и със сила, за да не отпадаш в борбата и за да се връщаш неуморно към Бог, дори когато всичко ти се струва мрачно. Освен това, Божията Майка, която е и наша Майка, те закриля със своята майчина грижа и те води в твоя напредък.

 

 

 

Бог не се уморява да прощава

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща