Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Надеждата на християнина > Параграф 213
213

Понякога, когато ни се случва обратното на онова, което желаем, ни идва спонтанно на устните: ”Господи, всичко рухва, всичко, всичко...!“. Това е моментът да се поправим; ”с Теб ще напредвам сигурен, защото Ти си самата сила“, ”quia tu es, Deus, fortitudo mea“, ”Ти си Бог на моята сила“.

Сред твоите занимания те помолих да вдигаш очи към небето с постоянство, защото надеждата ни подтиква да стиснем силната ръка, която Бог ни подава непрестанно, за да не губим свръхестествената целева точка; помолих те да ги вдигаш, дори когато страстите се бунтуват и ни нападат, затваряйки ни в ограниченото ъгълче на нашето ”аз“, или когато — с детинска суетност — се чувстваме центъра на вселената. Аз живея с убеждението, че ако не гледам нагоре, ако не търся Исус, никога няма да постигна нещо; и знам, че моята твърдост, за да победя себе си и за да побеждавам, се ражда от повтарянето на оня вик, който съдържа сигурното обещание, че Бог не изоставя Своите чеда, ако Неговите чеда не Го изоставят: ”Всичко мога чрез Исуса Христа, Който ме укрепява“.

 

 

 

Нечестието и опрощението

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща