Там, където вече сме, Господ ни насърчава: „Бдете!“. Пред това Божие искане да подхранваме в съвестите си — привеждайки ги в дела — желания, изпълнени с надежда за святост. „Синко, дай си Мен сърцето“ — ни препоръчва на ухо. Престани да строиш въздушни замъци и се реши да отвориш душата си към Бог, защото само в Господ ще намериш реална основа за твоята надежда и за да правиш добро на другите. Когато не се борим срещу самите себе си, когато не отблъскваме със сила враговете, които се загнездват в нашия вътрешен замък — гордост, завист, похот на плътта и на очите, дух на самодостатъчност, глупава жажда за безнравственост, — когато не съществува духовната борба, най-благородните идеали повяхват като „цвят у трева: изгря слънце с жегата си и изсуши тревата и цветът й отлетя и хубостта на нейния изглед изчезна“. Тогава при най-малкия случай ще покълнат безутешността и тъгата, като вредни и натрапчиви растения.

Исус не се задоволява с колебливо присъединяване. Изисква — има право на това — ние да вървим решително, без да се колебаем пред трудностите. Иска твърди, конкретни стъпки; действително, обичайно общите решения служат малко. Тези слабо определени решения ми изглеждат лъжливи илюзии, с които се опитваме да накараме да замлъкнат божествените повици, които стигат до сърцето; блуждаещи огньове, които не изгарят, нито дават топлина и които изчезват със същата мимолетност, с която са възникнали.

Затова ще се убедя, че твоите намерения да постигнеш целта са искрени, ако те видя да вървиш решително. Върши добро, преглеждайки обичайното си отношение пред задачите на всеки миг; практикувай справедливостта именно в средите, които посещаваш, макар че усилието те кара да залиташ; подхранвай щастието на онези, които те заобикалят, служейки им с радост — от твоето място, в работата, която ще се стремиш да отвеждаш до край с възможно най-голямо съвършенство — с дух на разбирателство, с усмивка, с християнско поведение. И всичко за Бог, мислейки за Неговата слава, с поглед нагоре, копнеейки за окончателната родина, защото това е единствената цел, която е стойностна.