В лодката на Христос

Както на нашия Господ, така и на мен многo ми харесва да се говори за лодки и за мрежи, та всички да извлечем от тези евангелски сцени твърди и смели намерения. Евангелист Лука ни разказва, че рибари перяли и кърпели мрежите си на брега на Генисаретското езеро. Исус се доближава до корабите, изтеглени на брега, и се качва на един от тях – този на Симон. Колко непринудено Учителят се качва в лодката на всеки от нас – за да ни усложни живота, както се жалват някъде. Нашият Господ е срещнал вас и мен по нашия път – за да усложни нежно и с любов нашето съществуване.

След като поучава от кораба на Петър, Той се обръща към рибарите: „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба“^[1]. Те се вслушват в думите на Христос и улавят голямо множество риба. А гледайки Петър, който подобно на Яков и Йоан е уплашен, му обяснява: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него“^[2].

Твоята лодка – твоите способности, твоите стремежи, твоите постижения – всичко това не струва нищо, ако не я оставиш на разположение на Христос, ако не Му дадеш свободно да се качи на нея, ако я превърнеш в идол. Самият ти с твоята лодка, ако пренебрегваш Учителя, говорейки образно, отиваш право към погибел. Само ако приемаш и търсиш присъствието и водачеството на Господ, ще останеш невредим в бурите и превратностите на живота. Остави всичко в ръцете на Бог: нека твоите мисли, хубавите случки в твоето въображение, твоите благородни човешки амбиции, твоята чиста любов да минават през сърцето на Христос. Иначе рано или късно те всички ще потънат заедно с твоя егоизъм.

^[1] Лук. 5:4.

^[2] Лук. 5:10-11.