На какво да се надяваме

Може би повече от един се пита: ние, християните, на какво трябва да се надяваме? Светът ни предлага много блага, желани от нашето сърце, което претендира за щастието и преследва тревожно любовта. Освен това, искаме да сеем мир и радост с пълни шепи; не се чувстваме удовлетворени да постигаме личен просперитет и се стараем да бъдат доволни всички, които са близо до нас.

За нещастие, някои, с почтителна, но плоска перспектива, със съвсем ефимерни и мимолетни идеали забравят, че копнежите на християнина трябва да бъдат ориентирани към по-възвишени, безкрайни цели. Интересува ни самата Любов към Бог, за да Му се наслаждаваме напълно, с безкрайна наслада. Констатирали сме по толкова много начини, че действителността тук, на земята, ще мине за всички, когато свърши този свят: и свършва за всеки със смъртта, защото в гроба не ни придружават нито богатствата, нито почестите. Затова на крилото на надеждата, която въодушевява нашите сърца да се издигат чак до Бог, сме се научили да се молим: „in te Domine speravi, non confundar in aeternum“; на Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки: надявам се на Теб, за да ме ръководиш с Твоите ръце сега и винаги во веки веков.