Тук, в присъствието на Бог, Който ни направлява от дарохранителницата — как укрепва реалната близост на Исус! — ще размишляваме върху този нежен Божи дар, надеждата, която изпълва душите ни с веселие: „spe gaudentes“, радостни, защото — ако сме верни — ни очаква безкрайната Любов.

Да не забравяме никога, че за всички — следователно, за всеки от нас — има само два начина да живеем на земята: или живеем божествен живот, борейки се, за да се харесаме на Бог, или живеем животински живот, малко или много по човешки осветен, когато се абстрахираме от Него. Никога не съм се доверявал много на „светците“, които се хвалят, че не са вярващи: обичам ги наистина, както обичам всички хора, мои братя; възхищавам се на тяхната добра воля, която в някои обстоятелства може да бъде героична, но ги съжалявам, защото имат огромното нещастие да им липсва Божията светлина и топлина и неизразимата радост на богословската надежда.

Един искрен, последователен със своята вяра християнин действа лице в лице с Бог, със свръхестествен поглед, работи в този свят, който обича страстно, ангажирайки се в земните събития, с поглед към Небето. Казва ни го св. Павел: „Quae sursum sunt quaerite“; „Търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте“ — за всичко, което е светско, посредством кръщението — „и вашият живот е скрит с Христа в Бога“.