Вече преди много години, с убеждение, което растеше от ден на ден, написах: „Надявай се на всичко от Исус: ти нямаш нищо, ти не струваш нищо, ти не можеш нищо. Ще бъде Той Този, Който ще действа, ако оставиш всичко в Неговите ръце“ [„Духовни съображения“, Куенка 1934, стр. 67]. Измина времето и онова мое убеждение стана още по-твърдо, по-дълбоко. Виждал съм у много хора, че надеждата в Бог разпалва чудни огньове на любов, чийто огън запазва сърцето туптящо, без униние, без недъзи, макар че по пътя страдаме, и то понякога тежко.

Трогнах се, четейки текста на посланието на литургията, и мисля, че на вас се е случвало същото. Разбирах, че Бог ни помага с думите на апостола да съзерцаваме божествения сюжет на трите богословски добродетели, които образуват основата, върху която се тъче автентичното съществуване на мъжа християнин, на жената християнка.

Слушайте отново св. Павел: „И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа, чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението — опитност, опитността — надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“.