Josemaría Escrivá Obras
204

Вярата не трябва само да се проповядва, а най-вече да се практикува. Често може би ще чувстваме, че ни липсват сили. Да прибегнем тогава още веднъж към Евангелието и да се държим като бащата на момчето, обхванато от дух. Искал спасението на сина си и се надявал, че Христос ще го излекува, но не успявал да вярва докрай на толкова много щастие. И Исус, Който винаги иска вяра, виждайки несигурността на онази душа, я насърчава: ”Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“. Всичко е възможно: всемогъщи сме! Стига да има вяра. Онзи човек си дава сметка, че вярата му е несигурна, страхува се, че малкото му упование ще попречи на сина му да оздравее. И плаче. Да не се срамуваме от този плач: той е плод на любовта към Бог, на съкрушената молитва, на смирението. ”Бащата на момчето викна и със сълзи казваше: ”Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!“.

На края на това размишление ние сме тези, които сега казват онези същите думи. Господи, вярвам в Теб! Възпитан съм в християнската вяра и се реших да Те следвам отблизо. Многократно през живота си съм умолявал за Твоето милосърдие. Все пак, многократно ми се е струвало невъзможно да можеш да извършваш толкова много чудеса в сърцето на Твоите чеда. Господи, вярвам! Но Ти ми помагай, за да мога да вярвам повече и по-добре!

И да отправим молитвата си и към Мария, Божия Майка и наша Майка, учителка по вяра: ”Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа“.

 

 

Предишен Виждам глава Следваща