Учениците, виждайки смокинята да изсъхва, „се почудиха и казаха: „Как тъй веднага изсъхна смоковницата?“. Онези първи дванадесет, макар че са присъствали на толкова много Исусови чудеса, са обхванати още веднъж от удивление; тяхната вяра не била още пламенна. Затова Господ заявява: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но ако и на тая планина кажете: „Дигни се и се хвърли в морето“ — ще бъде“. Исус Христос поставя това условие: да живеем от вяра, за да бъдем освен това способни да движим планини. Толкова много са нещата за премахване… в света, но най-вече в сърцето ни. Толкова много препятствия пред благодатта! Така че, вяра; дейна вяра, вяра, разположена към жертва, смирена вяра. Вярата ни преобразява във всемогъщи създания: „И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите““.

Човекът на вяра умее да преценява правилно земните въпроси, знае, че животът тук — както го определяла майка Тереза — е лоша нощ в лоша странноприемница [срв. „Път към съвършенството“, 40]; съживява своето убеждение, че земното съществуване е време на труд и на борба, време на пречистване, за да изплатим на божествената справедливост дълга, с който сме задлъжнели с нашите грехове; знае също, че светските блага не са друго, освен средства, и ги използва с великодушие, с героизъм.