Ежедневен живот и съзерцание

Да се върнем на светото Евангелие и да се спрем да разгледаме онова, което предава св. Матей в двадесет и първа глава. Разказва ни, че „на утринта, връщайки се в града, огладня; и видя край пътя една смоковница, отиде при нея“. Каква радост, Господи, да видим, че си гладен, или да видим, че си жаден, както при сихарския кладенец! Съзерцавам Те „perfectus Deus, perfectus homo“ [Атанасиевски символ на вярата]: истински Бог, но и истински Човек, направен от плът като моята. „Понизи Себе Си, като прие образ на раб“, за да не се съмнявам аз никога, че ме разбира, че ме обича.

„Огладня“. Когато се уморяваме — в работата, в учението, в апостолския ангажимент — когато ни се стеснява хоризонтът, да отправим взор към Христос: към добрия Исус,към уморения Исус, към Исус, Който е гладен и жаден. Как правиш да Те разбират добре, Господи! Как караш да Те обичат! Явяваш ни се като един от нас, еднакъв във всичко, с изключение на греха: за да ни накараш да докоснем с ръка това, че заедно с Теб ще можем да побеждаваме нашите лоши наклонности, нашите вини. Защото нито усилие, нито глад, нито жажда, нито сълзи имат вече значение… Христос бе уморен, изпита глад, бе жаден, плака. Това, което има значение, е борбата — блага борба, понеже Господ остава винаги с нас — за да изпълнява волята на Отца, Който е на небесата.