Да се опитваме да растем в смирението. Защото само една смирена вяра позволява да гледаме нещата със свръхестествен поглед. Не съществуват други пътища. На земята са възможни само два начина да живеем: или живеем духовен живот, или животински живот. Ти и аз не можем да живеем друг живот, освен Божия, духовния живот. „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“. Какво помага на човека всичко, което населява земята, удовлетворението на всички амбиции на разума и на волята? Какво струват всички заедно, ако всичко свърши, ако всичко рухне, ако богатствата на този свят не са друго, освен фалш, сценичен декор; ако освен това я има вечността завинаги, завинаги, завинаги?

Наречието „винаги“ е направило велика Тереза Исусова. Когато като дете излизала с брат си Родриго от стените на Авила през портата Адая с намерението да отиде в земята на маврите да я обезглавят заради Христос, на брат си, който се уморявал от пътя, шептяла тези думи: „Завинаги, завинаги, завинаги“ [срв. „Автобиография“, 1, 6].

Хората лъжат, когато казват „завинаги“ в светските неща. Вярно е, напълно вярно само „завинаги“, отправено към Бог; и ти трябва да живееш така, с вяра, която да ти помага да чувстваш вкус на мед, небесна сладост при мисълта за вечността, която наистина е завинаги.