Josemaría Escrivá Obras
20

Да се опитваме да подхранваме дълбоко в сърцето си горещо желание, голямо желание да постигнем светостта, макар че се виждаме пълни с грехове! Не се плашете: колкото повече се напредва в духовния живот, толкова по-ясно забелязваме личните недостатъци. Помощта на благодатта се превръща в нещо като един вид увеличителна леща, така че най-малката дреболия от кал, почти недоловимото зрънце прах се открояват в гигантски размери, защото душата придобива божествен финес и така и най-малката сянка тревожи съвестта, която оценява само Божията морална чистота. Повтаряй с мен, от дъното на сърцето: Господи, искам наистина да бъда Твой достоен ученик и да Те следвам безусловно. И веднага ще вземеш решението да подновяваш ежедневно големите идеали, от които в този миг се чувстваш одушевен.

Исусе, ако всички ние, събрани в Твоята любов, бяхме упорити! Ако успявахме да приведем в дела устремите, които Ти самият разпалваш в сърцата ни! Питайте се много често: защо съм на тази земя? И по този начин ще постигнете това да довеждате до съвършено изпълнение — пълно с братска обич — ангажиментите, ежедневно поети, и грижата за малките неща. Ще зачитаме много примера на светците: хора като нас, от плът и кръв, с крехкости и немощи, но които са съумели да победят и да победят себе си заради Бог; ще обмисляме тяхното поведение и — като пчелите, които извличат от всеки цвят най-добрия нектар — ще използваме техния начин да се борят. Вие и аз ще се научим също да откриваме толкова много добродетели у тези, които ни заобикалят — дават ни уроци по работа, по себеотрицание, по веселие… - и няма да се спираме твърде много върху техните недостатъци; само върху същественото, за да можем да им помагаме с братското поправяне.

  

В Христовата лодка

 

Предишен Виждам глава Следваща