Нека се опитаме в дъното на сърцето да пробудим едно горещо желание, един силен стремеж да достигнем светостта, независимо че съзнаваме, че сме пълни с несъвършенства. Не се плашете – успоредно с напредването във вътрешния живот се забелязват по-ясно личните недостатъци. Става така, че получената благодат се превръща в нещо като лупа и тогава най-малката прашинка, най-дребното зрънце пясък придобиват гигантски размери, защото душата придобива Божията чувствителност и даже най-незначителната сянка смущава съвестта, която се радва единствено на чистотата на Бог. Сега кажи от дъното на сърцето си: Господи, наистина искам да бъда свят, наистина искам да бъда достоен Твой ученик и безусловно да Те следвам. И веднага трябва да се изпълниш с желанието да обновяваш всеки ден великите идеали, които те вдъхновяват в такива моменти.

Исусе, ако ние, които се събираме в Твоята любов, бяхме неотстъпчиви! Ако можехме да превъплътим в дела въжделенията, които самият Ти събуждаш в нашите души! Задавайте си често въпроса: За какво съм аз на земята? И така ще се стараете – пълни с любов - да вършите всичко съвършено: както големите дела, с които се заемате през деня, така и дребните банални нещица. Нека се взрем в примера на светците – хора като нас, от плът и кръв, със слабости и недостатъци, които съумяха да победят и да се победят от любов към Бог. Нека разгледаме поведението им и като пчелите, които от всеки цвят извличат най-ценния нектар, да се възползваме от техния опит. Вие и аз ще се научим да откриваме и толкова много добродетели у тези, които ни заобикалят – те ни дават уроци по трудене, по себеотрицание, по удовлетвореност – и няма да се спираме прекалено на техните недостатъци, а само когато се наложи да им помогнем с братско предупреждение.