Вяра и смирение

Този път св. Матей е този, който ни разказва една трогателна сцена. „И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му“. Колко много смирение! „Защото си думаше: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея“. Не липсват никога болни като Вартимей, които умоляват с голяма вяра и не се срамуват да я разкрият на глас. Забележете обаче как по пътя на Христос няма две еднакви души. И вярата на тази жена е голяма; но тя не вика: приближава се, без да се забелязва. Стига й да докосне едва Исусовата дреха и е сигурна, че ще оздравее. Веднага след като го е направила, Господ се обръща и я поглежда. Той знае вече какво се случва в онова сърце; почувствал е нейната сигурност: „Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси““.

„Докоснала внимателно края на мантията, приближава се с вяра, повярвала и познала, че била излекувана… Ако и ние искаме да бъдем спасени, да докоснем с вяра Христовата дреха“ [св. Амвросий, Expositio Evangelii secundum Lucam, 6, 56, 58]. Убеден ли си, че нашата вяра трябва да бъде смирена вяра? Кой си ти, кой съм аз, за да заслужим Христовия повик? Кои сме ние, за да бъдем толкова близо до Него? Както на онази бедна жена, объркана сред множеството, е предложил и на нас случай. И не за да докоснем едва Неговата дреха, за да закачим за миг края на мантията Му. Ние Го притежаваме изцяло. Отдал се е на нас напълно, в Тяло, Кръв, Душа и Божество. Храним се с Него всеки ден, говорим с Него задушевно, както говорим на собствения ни баща, както се говори на Любовта. И всичко това е наистина вярно. Не е въображение.