Вярата на Вартимей

Сега св. Марко е този, който ни разказва за оздравяването на един друг слепец: „И когато Исус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше“. Чувайки онзи шум на тълпата, слепецът пита: „Какво става?“. Отговарят му: „Това е Исус Назорей“ — и тогава му се разпалила толкова много душата от вяра в Христос, че извикал: „Сине Давидов, Исусе, помилуй ме!“.

Не ти ли идва желание да извикаш и на теб, който стоиш неподвижен край пътя, пътя на живота — така кратък! — на теб, който нямаш светлина; на теб, който имаш нужда от нова благодат, за да се решиш да търсиш светостта? Не се ли чувстваш подтикван да извикаш: „Сине Давидов, Исусе, помилуй ме“? Каква прекрасна кратка молитва, която трябва да се повтаря често!

Съветвам ви да размишлявате спокойно върху миговете, които предшестват чудото, за да запечатате добре в ума си една точна представа: колко са различни нашите бедни сърца в сравнение с милостивото Сърце на Исус! Представа, която ще ви бъде винаги полезна, особено в часа на изпитанието, на изкушението, но и когато е нужно да се даде великодушен отговор в обичайните занимания и в героичните случаи.

„Мнозина го мъмреха, за да млъкне“. Както се е случвало на теб, когато си имал усещането, че Исус минава край теб. Сърцето е биело силно вътре в теб и ти също си започнал да викаш, разтърсван от дълбоко безпокойство. И приятели, навици, удобства, среда…, всички те съветвали: „Мълчи, не викай! Защо да призоваваш Исус? Не Го безпокой!“.

Но бедният Вартимей не слушал, нещо повече — настоявал с повече упоритост: „Сине Давидов, помилуй ме!“. Господ, Който го бил чул още от първия миг, го оставил да упорства в молитвата си. Както прави с теб. Исус чува първото призоваване на нашата душа, но чака. Иска ни убедени, че имаме нужда от Него; иска ни настойчиви в молитвата, твърдоглави, като онзи слепец, спрял край пътя, който излизал от Йерихон. „Да му подражаваме! Макар че Бог не ни дава веднага това, за което молим, макар че мнозина се опитват да ни отдалечат от молитвата, да не спираме да Го призоваваме“ [св. Йоан Златоуст, In Matthaeum homiliae, 66, 1].