189

Казвайте първо това, което не бихте искали да се знае. Долу немият бяс! Един малък проблем, настоявайки в заобикалянето му, се превръща в лавина, както се случва със снега, и ще останете пленени от него. Защо? Отворете душата! Гарантирам ви щастие, сиреч вярност към християнския път, ако сте искрени. Яснота и простодушие са абсолютно необходими разположения; трябва да отворим душата, да я разтворим широко съвсем, за да влязат там Божието слънце и топлината на Любовта.

Това, което отдалечава от една пълна искреност, не е винаги някой мътен мотив; понякога стига някоя грешка на съвестта. Някои хора са формирали — деформирали — съвестта си дотам, че немотата, липсата на простодушие им се струва правилно нещо: мислят, че е добре да се мълчи. Случва се и на души, които са получили добра подготовка, които познават Божиите неща; може би точно затова намират причини, за да бъдат убедени, че е удачно да се мълчи. Но се мамят. Искреността е винаги необходима; не струват извинения, дори да изглеждат добри.

Да завършим този миг на разговор, в който ти и аз отправихме молитвата си към Отца, молейки Го да ни даде благодатта да преживяваме щастливото утвърждаване на християнската добродетел на целомъдрието.

Да Го помолим за нея чрез застъпничеството на Богородица, която е непорочната морална чистота! Да идем при нея — „tota pulchra“ — следвайки съвета, който давах преди вече много години на онези, които се чувстваха несигурни във всекидневната борба да бъдат смирени, чисти, искрени, весели, великодушни: „Сякаш всички грехове на твоя живот са се изправили на крака. Не падай духом! Призови по-скоро Майка си, св. Мария, с вяра и себеотдаване на дете. Тя ще донесе покой на душата ти“ [„Духовни съображения“, Куенка 1934. стр. 53].

Този параграф на друг език