Обикновено твърдя, че има три неща, които изпълват със задоволство на земята и които дават вечното щастие на небето; те изискват твърда, внимателна, радостна и безспорна вярност: вярата, призванието, което всеки е получил, и моралната чистота. Който остава заплетен в трънаците на пътя — чувствеността, надменността… - ще остане там по своя воля и ако не се поправя, ще бъде нещастник, който е обърнал гръб на Христовата Любов.

Отново казвам, че всички имаме несъвършенства. Но нашите несъвършенства не трябва никога да ни отдалечават от Любовта към Бог, нещо повече — ще ни карат да намираме прибежище в Любовта, ще ни въвеждат в лоното на божествената доброта, както древните воини се намъквали в доспехите си. Онзи вик: „Ecce ego, quia vocasti me“ — повика ме, ето ме! — е нашата защита. Не трябва да се отдалечаваме от Бог, когато откриваме своите крехкости; можем да се борим с нашите несъвършенства, именно защото Бог се уповава на нас.