183

Да даряваш цялото си сърце

Трябва да ви напомня, че няма да намерите щастие извън християнските си задължения. Ако ги изоставите, ще ви остане ужасно угризение и ще бъдете нещастници. Дори нещата, които най-лесно носят малко щастие, могат да станат горчиви като жлъчка, кисели като оцет, отвратителни като отрова.

Вие и аз, заедно, да доверим на Исус: „Господи, аз се решавам да се боря и знам, че Ти не губиш битки; разбирам, че ако понякога претърпявам поражение, то е, защото съм се отдалечил от Теб. Вземи ме за ръка и не ми се доверявай, не ме оставяй!“.

Може би ще си помислите: „Отче, но аз съм толкова щастлив; аз обичам Исус Христос; макар че съм направен от глина, желая да достигна до светостта, с помощта на Бог и на Неговата пресвята Майка“. Не се съмнявам в това; искам само да те предпазя с тези насърчения в случай, че възникнат трудности.

Освен това, трябва да ти повторя, че съществуването на християнина — твоето и моето — е Любов. Нашето сърце е родено, за да обича, и когато не му се дава чиста, бистра и благородна обич, си отмъщава и се изпълва с нечестие. Истинската любов към Бог — и следователно, чист живот — е еднакво далеч от чувствеността и от нечувствителността, от сантименталността, както от отсъствието или от закоравялостта на сърцето.

Мъка е да нямаш сърце. Нещастни са онези, които никога не са се научили да обичат нежно. Ние, християните, сме влюбени в Любовта: Господ не ни иска студени, сковани, като нечувствителна материя. Иска ни пропити с обичта към Него. Който се отказва заради Бог от някоя човешка любов, не е самотник, като някои тъжни, нещастни и унили хора, които са презряли великодушието да обичат чисто.

Този параграф на друг език