Забелязах веднъж как блестяха очите на един атлет пред препятствията, които трябваше да посрещне. И каква победа! Гледайте как владее трудностите! Така ни съзерцава Бог, наш Господ, Който обича нашата борба. От друга страна, ще бъдем винаги победители, защото не ни отказва никога всемогъществото на Своята благодат. Няма значение тогава, че имаме да се борим, защото Той не ни изоставя.

Това е борба, не отказ; да отговорим на врага с едно радостно твърдение, със свободно и весело отдаване. Твоето поведение не трябва да се ограничава до това да избягва паденията, повода за грях. Не трябва да се свежда по никакъв начин до едно студено и математическо отрицание. Убедил ли си се, че целомъдрието е добродетел и че като такава трябва да расте и да се усъвършенства? Не стига, повтарям, да бъдем въздържани всеки според своето състояние: трябва да живеем целомъдрено, с героична добродетел. Такова отношение изисква положителен акт, с който приемаме охотно божествената молба: „Praebe, fili mi, cor tuum mihi et oculi tui vias meas custodiant“, синко, дай си Мен сърцето и очите ти да гледат Моите пътища.

Питам те сега: как посрещаш тази борба? Знаеш добре, че ако водиш борбата от началото, вече си победител. Отдалечи се незабавно от опасността, веднага щом усетиш първите знаци на страстта и дори по-рано. Говори веднага с този, който те ръководи; по-добре, говори преди това, ако е възможно, защото ако си разкриеш сърцето, отваряйки го широко, няма да претърпиш поражение. Едно деяние след друго формират навик, наклонност, пригодност. Затова е нужно да се борим, за да придобием навика на добродетелта, навика на умъртвяването на плътските страсти, за да не отблъснем Любовта на Любовите.

Да размишляваме върху предупреждението на св. Павел към Тимотей: „Te ipsum casta custodi“, пази себе си чист, за да бъдем и ние винаги бдителни, решени да пазим съкровището, което Бог ни е поверил. В хода на живота ми колко хора съм чувал да възкликват: „Ако бях отсякъл в началото!“. И го казваха изпълнени със скръб и със срам.