Който се е оставил да бъде покварен от похотта на плътта, духовно е неспособен да напредва, неспособен е на добро дело, той е сакат, захвърлен там като парцал. Никога ли не сте виждали онези болни от прогресивна парализа, неспособни на нищо, които не могат да стоят на крака? Понякога не са дори в състояние да движат глава. Същото нещо се случва в свръхестествената сфера на този, който не е смирен и се е отдал страхливо на похотта. Не вижда, не чува, не разбира нищо. Парализиран е и като обезумял. Всеки от нас трябва да призовава Господ и Неговата Майка и да моли да ни дадат смирение и решимост да прибягваме набожно към божествения лек на изповедта. Не позволявайте в душата ви да се загнездва огнище на разложение, колкото и малко да е. Говорете за това! Когато водата тече, е бистра; когато застоява, образува локва, пълна с отвратителна мръсотия, и от питейна вода се превръща в нечист бъркоч.

Вие всички знаете добре, като мен, че целомъдрието е възможно и е източник на радост; известно ви е също, че изисква от време на време малко борба. Да чуем отново св. Павел: „С вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“. Ти викай по-силно, ако е необходимо, но да не прекаляваме: „Sufficit tibi gratia mea“, стига ти Моята благодат, ни отговаря Господ.