Да носим Бог в телата си

Винаги ме е карало да страдам отношението на някои — толкова много — които избират моралната нечистота като постоянна схема на своите насърчения; установявал съм при много души, че получават обратен резултат на този, на който се надяват, защото става дума за материя, по-лепкава от смола, и деформира съвестите с комплекси или страхове, сякаш чистотата на душата е почти непостижима цел. Ние, обратно, трябва да говорим за святата морална чистота с позитивни и чисти разсъждения, със скромни и ясни думи. Да говорим на тази тема означава да говорим за Любовта. Току-що ви казах, че ми помага в това прибягването към пресвятата човешкост на Господ, към неизразимото чудо на Бог, Който се смирява дотам да стане човек и Който не смята за накърняване това, че е взел тяло като нашето, с всичките му ограничения и немощи, с изключение на греха, и всичко това, защото ни обича до лудост. Неговото нихилиране не Го снижава; обаче издига нас и ни обожествява в тялото и в душата. Да отговаряме „да“ на Любовта, с чиста, горяща и подредена обич: това е добродетелта на целомъдрието.

Трябва да извикаме на целия свят, с уста и със свидетелството на поведението ни: да не тровим сърцето, сякаш сме бедни зверове, завладяни от най-ниските инстинкти. Така се изразява един християнски писател: „Обърнете внимание, че не е малко човешкото сърце, защото обгръща много неща. Измервайте неговата големина не по физическите размери, а по силата на неговата мисъл, способна да достигне познанието на толкова много истини. В сърцето е възможно да подготвим пътя на Господ, да очертаем права пътека, за да минава оттам Божието Слово и Мъдрост. С честно поведение, с безупречни дела подготвяйте пътя на Господ, изгладете пътеката, за да може Божието Слово да върви във вас, без да се спъва, и да ви даде познанието на Своите тайни и на Своята истина“ [Ориген, In Lucam homiliae, 21].

Свещеното Писание ни казва, че величественото дело на освещаването, тайната и великолепна задача на Утешителя, се извършва в душата и в тялото. „Нима не знаете, че тялата ви са Христови членове?“ — възкликва апостолът. „И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? … Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си“.