Христовият пример

Исус, наш Господ, през земния Си живот е бил покриван с обиди, отнасяли са се зле с Него по всички възможни начини. Спомняте ли си? Казват, че се държи като бунтовник и твърдят, че е обладан от бяс. Друг път тълкуват зле проявите на безкрайната Му Любов и Го обвиняват, че е приятел на грешниците.

По-късно на Него, Който е самото покаяние и въздържаност, Му натякват, че посещава угощенията на богаташите. Освен това Го наричат презрително „fabri filius“, син на занаятчията, на дърводелеца, сякаш е обида. Позволява да Го наричат многоядец и винопиец… Оставя да Го обвиняват във всичко, с изключение на това, че не е целомъдрен. По тази тема им е затворил устата, защото иска ние да запазим Неговия пример без сенки: чудесен пример за морална чистота, за невинност, за светлина, за любов, способна да изгори целия свят, за да го пречисти.

Обичам да правя препратки към святата морална чистота, съзерцавайки поведението на Господ. Той прояви явно голямо внимание, преживявайки тази добродетел. Забележете това, което предава св. Йоан, когато Исус, „fatigatus ex itinere, sedebat sic supra fontem“, уморен от път, седеше си при извора.

Отворете очите на душата и приемете спокойно сцената: Исус Христос, „perfectus Deus, perfectus homo“ [Атанасиевски символ на вярата], е уморен от пътя и от апостолския труд, както може би се е случвало и на вас понякога, дотам да се чувствате изтощени, да не можете повече. Трогателно е да видим Божествения Учител така изпитван. Освен това е гладен: учениците са отишли в близкото село, за да потърсят нещо за ядене. И е жаден.

Но повече от телесната умора Го изгаря жаждата за душите. Затова, когато пристига самарянката, грешна жена, свещеническото Сърце на Христос се раздава неуморно, за да възстанови изгубената овца; забравя умората, глада, жаждата.

Господ бил ангажиран в онова велико дело на братолюбие, когато се върнали апостолите от града, „mirabantur quia cum muliere loquebatur“, учудили се, че разговаря с жена. Какво внимание! Защото обичал толкова много очарователната добродетел на святата морална чистота, която ни помага да бъдем по-силни, по-великодушни, по-плодотворни, по-способни да работим за Бог, по-способни на велики неща!