Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Да живееш пред Бог и пред хората > Параграф 169
169

Християнската добродетел е по-амбициозна: подтиква ни да се показваме признателни, вежливи, великодушни; да се държим като верни и честни приятели, било в благоприятните периоди, било при несгоди; да уважаваме законите и законните власти; да обезщетяваме с радост, когато забележим, че сме сгрешили в начина на приемане на един въпрос. Най-вече, ако наистина сме справедливи, ще се справим с нашите професионални, семейни, социални ангажименти…, без превземки и без показност, работейки здраво и упражнявайки правата си, които са и задължения. Не вярвам на справедливостта на лентяите, защото със своето ”сладко правене на нищо“ — както казват в моята скъпа Италия — накърняват — и понякога тежко — първия и фундаментален принцип на справедливост: този на труда. Не трябва да забравяме, че Бог създаде човека “ut operaretur“, за да работи, и благото на ближния — нашето семейство, нашата родина, цялото човечество — зависи също от валидността на нашия труд. Чеда мои, каква жалка представа за справедливост имат онези, които я свеждат до чисто разпределение на материални блага!

 

 

 

Справедливост и любов към свободата и към истината

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща