Християнската добродетел изисква повече от нас – тя ни подтиква да се проявяваме като признателни, мили, великодушни хора; да се държим като верни и честни приятели както в благоприятните периоди, така и при несгодите; да спазваме законите и да уважаваме законните власти; да се поправяме с радост, когато забележим, че сме сбъркали при разглеждането на някой въпрос. Ала най-вече, ако сме справедливи, ще изпълняваме усърдно нашите професионални, семейни и обществени ангажименти: без превземки и без много приказки, работейки упорито и упражнявайки нашите права, които са същевременно и наши задължения.

Аз не вярвам в справедливостта на лентяите, понеже те със своето dolce far niente^[1], както казват италианците, накърняват, и то понякога чувствително, основния принцип на справедливостта - този на труда. Нека да не забравяме, че Бог създаде човека, за да се труди^[2], и другите хора – нашето семейство и народ, цялото човечество, зависят от резултатите на нашия труд. Деца мои, какво ограничено разбиране за справедливост имат хората, които го принизяват до едно просто разпределение на материални блага!

^[1] dolce far niente (ит.) – сладко бездействие – б. пр.

^[2] Срв. Бит. 2:15.