Задължения спрямо Бог и спрямо ближните

Нека запечатаме добре в душата си, така че да проличи и в поведението: на първо място да изпълняваме задълженията спрямо Бог.

Това е мерилото за истинския глад и жажда за правда^[1], което се отличава от крясъците на завистливите, на недоволните, на егоистите и на алчните… Защото невъздаването на признателост на нашия Създател и Изкупител за обилните и удивителни блага, с които ни дарява, е най-страшната и най-противната от всички несправедливости. Ако наистина се стремите да бъдете справедливи, вие често ще размишлявате за вашата зависимост от Бог, защото „какво имаш, което да не си получил?”^[2]. И тогава ще се изпълвате с благодарност и с желания да откликнете на един Баща, който безгранично ни обича.

И у вас ще се оживи добрият дух на синовна обич, който ще ви подбуди да се обръщате към Бог със сърдечна нежност. Когато лицемерите посеят във вашата среда съмнения относно правото на Господ да иска толкова много от вас, не се оставяйте да бъдете измамени! А застанете решително пред Бог, но покорни, подобно на „глината в ръцете на грънчаря”^[3], и смирено Му признайте : „Бог мой и всичко мое!”. И ако някога получите неочакван удар, ако се сблъскате с незаслужената враждебност на хората, ще можете да изпеете с нова радост: „Да бъде, да се изпълни, да бъде възхвалявана и вечно възвеличавана пресправедливата и преблагата Божия воля над всички неща. Амин! Амин!”.

^[1] Срв. Мат. 5:6.

^[2] 1 Кор. 4:7.

^[3] Иер. 18:6.